захласнел

Речник на българския език

1. захласнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захласнел е производна форма на захласна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захласнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

захласнел е производна форма на захласна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).