захитряло

Речник на българския език

1. захитряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захитряло е производна форма на захитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захитряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

захитряло е производна форма на захитрея (мин. деят. св. прич. ср. р.).