захитрувало

Речник на българския език

1. захитрувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захитрувало е производна форма на захитрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захитрувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захитрувало е производна форма на захитрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. захитрувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

захитрувало е производна форма на захитрувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. захитрувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

захитрувало е производна форма на захитрувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).