захвърчали

Речник на българския език

1. захвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

захвърчали е производна форма на захвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. захвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

захвърчали е производна форма на захвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. захвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

захвърчали е производна форма на захвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. захвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

захвърчали е производна форма на захвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).