захвърчал

Речник на българския език

1. захвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захвърчал е производна форма на захвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захвърчал е производна форма на захвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. захвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

захвърчал е производна форма на захвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. захвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

захвърчал е производна форма на захвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).