заформяло

Речник на българския език

1. заформяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформяло е производна форма на заформям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заформяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформяло е производна форма на заформям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заформяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заформяло е производна форма на заформям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заформяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заформяло е производна форма на заформям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. заформяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заформяло е производна форма на заформя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. заформяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заформяло е производна форма на заформя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).