заформил

Речник на българския език

1. заформил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заформил е производна форма на заформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заформил — мин. деят. св. прич. м. р.

заформил е производна форма на заформя (мин. деят. св. прич. м. р.).