заухаяло е

Речник на българския език

1. заухаяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заухаяло е е производна форма на заухая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заухаяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заухаяло е е производна форма на заухая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).