затътрил

Речник на българския език

1. затътрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затътрил е производна форма на затътря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затътрил — мин. деят. св. прич. м. р.

затътрил е производна форма на затътря (мин. деят. св. прич. м. р.).