затътрел

Речник на българския език

1. затътрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затътрел е производна форма на затътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затътрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затътрел е производна форма на затътря (мин. деят. несв. прич. м. р.).