затътнел

Речник на българския език

1. затътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затътнел е производна форма на затътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затътнел е производна форма на затътна (мин. деят. несв. прич. м. р.).