затъпяло

Речник на българския език

1. затъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъпяло е производна форма на затъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затъпяло е производна форма на затъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. затъпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъпяло е производна форма на затъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. затъпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

затъпяло е производна форма на затъпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).