затъпявал

Речник на българския език

1. затъпявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпявал е производна форма на затъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъпявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпявал е производна форма на затъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затъпявал — мин. деят. св. прич. м. р.

затъпявал е производна форма на затъпявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затъпявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затъпявал е производна форма на затъпявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).