затъпчете

Речник на българския език

1. затъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

затъпчете е производна форма на затъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. затъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

затъпчете е производна форма на затъпча (повелително наклонение, мн. ч.).