затъпил е

Речник на българския език

1. затъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпил е е производна форма на затъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпил е е производна форма на затъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).