затъняло

Речник на българския език

1. затъняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъняло е производна форма на затъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затъняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затъняло е производна форма на затъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. затъняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затъняло е производна форма на затънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. затъняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

затъняло е производна форма на затънея (мин. деят. св. прич. ср. р.).