затънтели

Речник на българския език

1. затънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

затънтели е производна форма на затънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. затънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

затънтели е производна форма на затънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).