затънтела

Речник на българския език

1. затънтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

затънтела е производна форма на затънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. затънтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

затънтела е производна форма на затънтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).