затънтел
1.
затънтел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
затънтел
е производна форма
на затънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
затънтел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
затънтел
е производна форма
на затънтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).