затънете

Речник на българския език

1. затънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

затънете е производна форма на затъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. затънете — повелително наклонение, мн. ч.

затънете е производна форма на затъна (повелително наклонение, мн. ч.).

3. затънете — повелително наклонение, мн. ч.

затънете е производна форма на затъня (повелително наклонение, мн. ч.).