затънели

Речник на българския език

1. затънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

затънели е производна форма на затъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. затънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

затънели е производна форма на затъна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. затънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

затънели е производна форма на затъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. затънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

затънели е производна форма на затъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. затънели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

затънели е производна форма на затънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. затънели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

затънели е производна форма на затънея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).