затънел

Речник на българския език

1. затънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затънел е производна форма на затъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затънел е производна форма на затъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).