затънало

Речник на българския език

1. затънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затънало е производна форма на затъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

затънало е производна форма на затъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).