затуптявал

Речник на българския език

1. затуптявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затуптявал е производна форма на затуптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затуптявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затуптявал е производна форма на затуптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затуптявал — мин. деят. св. прич. м. р.

затуптявал е производна форма на затуптявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затуптявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затуптявал е производна форма на затуптявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).