затуляло

Речник на българския език

1. затуляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затуляло е производна форма на затулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затуляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затуляло е производна форма на затулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. затуляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

затуляло е производна форма на затулям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. затуляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затуляло е производна форма на затулям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).