затормозило

Речник на българския език

1. затормозило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затормозило е производна форма на затормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затормозило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затормозило е производна форма на затормозя (мин. деят. св. прич. ср. р.).