затичвал

Речник на българския език

1. затичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затичвал е производна форма на затичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затичвал е производна форма на затичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

затичвал е производна форма на затичвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затичвал е производна форма на затичвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).