затеглел

Речник на българския език

1. затеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затеглел е производна форма на затегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затеглел е производна форма на затегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).