затвърдяло

Речник на българския език

1. затвърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затвърдяло е производна форма на затвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затвърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затвърдяло е производна форма на затвърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. затвърдяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затвърдяло е производна форма на затвърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. затвърдяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

затвърдяло е производна форма на затвърдея (мин. деят. св. прич. ср. р.).