затвърдявало

Речник на българския език

1. затвърдявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затвърдявало е производна форма на затвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затвърдявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затвърдявало е производна форма на затвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. затвърдявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

затвърдявало е производна форма на затвърдявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. затвърдявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затвърдявало е производна форма на затвърдявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).