затвърдило

Речник на българския език

1. затвърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затвърдило е производна форма на затвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затвърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затвърдило е производна форма на затвърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).