затвърдил

Речник на българския език

1. затвърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затвърдил е производна форма на затвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затвърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

затвърдил е производна форма на затвърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).