затвърдеело

Речник на българския език

1. затвърдеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затвърдеело е производна форма на затвърдея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затвърдеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затвърдеело е производна форма на затвърдея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).