затаял

Речник на българския език

1. затаял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затаял е производна форма на затая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затаял — мин. деят. несв. прич. м. р.

затаял е производна форма на затая (мин. деят. несв. прич. м. р.).