засъбличал

Речник на българския език

1. засъбличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засъбличал е производна форма на засъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засъбличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засъбличал е производна форма на засъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засъбличал — мин. деят. св. прич. м. р.

засъбличал е производна форма на засъбличам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засъбличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

засъбличал е производна форма на засъбличам (мин. деят. несв. прич. м. р.).