засумтяло

Речник на българския език

1. засумтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засумтяло е производна форма на засумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засумтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засумтяло е производна форма на засумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. засумтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

засумтяло е производна форма на засумтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. засумтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засумтяло е производна форма на засумтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).