застърчало

Речник на българския език

1. застърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застърчало е производна форма на застърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застърчало е производна форма на застърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. застърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застърчало е производна форма на застърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. застърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застърчало е производна форма на застърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).