застрой

Речник на българския език

1. застрой — повелително наклонение, ед. ч.

застрой е производна форма на застроя (повелително наклонение, ед. ч.).

2. застрой — повелително наклонение, ед. ч.

застрой е производна форма на застроя (повелително наклонение, ед. ч.).