застигнело

Речник на българския език

1. застигнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застигнело е производна форма на застигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застигнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застигнело е производна форма на застигна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).