застигнел

Речник на българския език

1. застигнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застигнел е производна форма на застигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застигнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

застигнел е производна форма на застигна (мин. деят. несв. прич. м. р.).