застивах

Речник на българския език

1. застивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

застивах е производна форма на застивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. застивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

застивах е производна форма на застивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).