застенело

Речник на българския език

1. застенело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застенело е производна форма на застена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застенело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застенело е производна форма на застена (мин. деят. несв. прич. ср. р.).