застене

Речник на българския език

1. застене — сег. вр., 3 л., ед. ч.

застене е производна форма на застена (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. застене — сег. вр., 3 л., ед. ч.

застене е производна форма на застена (сег. вр., 3 л., ед. ч.).