застелела

Речник на българския език

1. застелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

застелела е производна форма на застеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. застелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

застелела е производна форма на застеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).