застанала

Речник на българския език

1. застанала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

застанала е производна форма на застана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. застанала — мин. деят. св. прич. ж. р.

застанала е производна форма на застана (мин. деят. св. прич. ж. р.).