заспорил

Речник на българския език

1. заспорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заспорил е производна форма на заспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заспорил — мин. деят. св. прич. м. р.

заспорил е производна форма на заспоря (мин. деят. св. прич. м. р.).