заспори

Речник на българския език

1. заспори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заспори е производна форма на заспоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заспори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заспори е производна форма на заспоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заспори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заспори е производна форма на заспоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. заспори — повелително наклонение, ед. ч.

заспори е производна форма на заспоря (повелително наклонение, ед. ч.).