засочил

Речник на българския език

1. засочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засочил е производна форма на засоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засочил — мин. деят. св. прич. м. р.

засочил е производна форма на засоча (мин. деят. св. прич. м. р.).