засмучете

Речник на българския език

1. засмучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

засмучете е производна форма на засмуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. засмучете — повелително наклонение, мн. ч.

засмучете е производна форма на засмуча (повелително наклонение, мн. ч.).