заслухтял

Речник на българския език

1. заслухтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заслухтял е производна форма на заслухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заслухтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заслухтял е производна форма на заслухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заслухтял — мин. деят. св. прич. м. р.

заслухтял е производна форма на заслухтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заслухтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заслухтял е производна форма на заслухтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).